Когато читателят разгърне този учебник по психология на музиката, предназначен за студенти от музикалните ни академии и за университетите у нас, той ще има удоволствието да влезе в пряк контакт с първия български учебник в тази музиковедска наука.
Впрочем наистина психологията на музиката е млада музиковедска наука не само в България, но и в практиката на света. По-малко от 150 години ни делят от първите системни разработки на Хелмхолц. Естествено е в този век и половина психологията на музиката да следва фундаменталните постановки, категориите и понятията на общата психология, да ги конкретизира в сферата на музикалното преживяване и с това да разкрива своеобразията им. Пряката връзка от общата психология към психологията на музиката е мостът за усъвършенствуването на познанието, за научното дирене върху терена на психологията на музиката. Мечтая за деня, в който изследователите на музикалния процес ще се извисят високо горе, над популярните категории и понятия на общата психология, за да навлязат в чистата специфика на музикалното преживяване, в собствения му смисъл. Музикалното преживяване е феномен за себе си, изключително дълбок и многостранен, богат в своята изменчивост и приспособимост към субективните своеобразия на участниците в него. Нещо повече, той е толкова силно субективно оцветяван, че всеки акт в него става личностно значим. Музикалното преживяване при това е и комуникативен акт на психоравнище, с това той има своите общозначимости.
Особено интересно обаче е това, че тази млада музиковедска наука, каквато е психологията на музиката, намира около себе си, в общия комплекс на музиковедските науки, десетки и стотици аргументи от музикално- психологическо естество. Десетки теоретични проблеми се разработват с помощта и на такива аргументи. Не е възможно те да се игнорират, нито една музиковедска наука не може да го направи.
Припомняме присъствието на музикалнопсихологически аргументи, с това и на музикалнопсихологическо познание, още в древността, после и в Средновековието. С това музикалнопсихологическото познание се оказва прастаро, защото е свързано с човека, защото е част от него, защото го придружава в стремежа му да познае света, защото музиката е съществена част от този свят.
Перспективите на тази музиковедска наука са огромни. Вярвам, че читателят специалист или любител е убеден в това. Погледът в бъдещето сочи, че психологическата аргументация ще нараства, очаква се проникването й в теоретичните и историческите разработки, че самата тя ще се слива с теоретичната и историческата аргументация. Предстоят изключително интересни бъдещи десетилетия на музиковедско развитие, очакваме ги с надежда.