„Първите дни най-важният въпрос беше: „Кой е виновен?“. Трябваше ни виновник…

После, когато научихме повече, започнахме да мислим какво да правим. Как да се спасим? Сега сме се примирили с мисълта, че това няма да стане за година или две, а след много поколения, почнахме мислено да се връщаме назад, да обръщаме страница след страница…

Това се случи в нощта на петък срещу събота…

Сутринта никой нищо не подозираше. Изпратих сина си на училище, мъжът ми отиде до фризьорския салон. Приготвях обяда. Мъжът ми се върна скоро… Върна се с думите: „В атомната има някакъв пожар. Има нареждане да не се изключва радиото“.